Регистриране на потребител

или Отказ
Часът е: 8:01

За историята на Ветово и околностите му Избрана

Вторник, 31 Януари 2017 07:50
За историята на Ветово и околностите му Снимка: © Ludogorie Info

Новоткритите факти и източници, свързани с историята и развитието на дадено населено място винаги са предизвиквали интереса и вниманието

на широк кръг хора, и особено на жителите – кореняци на съответния град или село.

Подобаващо основание за гордост, самочувствие и местен патриотизъм могат да имат и всички жители на град Ветово, което освен с неповторимата си природа и уникалната за района етническа палитра, включваща в състава си над шест етноса, се слави и с богата хилядолетна история.

В настоящия материал предлагам на вниманието на читателите систематизирана информация за Ветово и околностите му, извлечена от отделни находки – ценни исторически документи на които се натъкнах, подготвяйки преди време статията си за ученическото състезание - „Първата световна война – неосъщественият национален идеал за България. Победа или поражение". Там поместих и важна информация за историята на град Глоджево и за тежките години на войната, оставили дълбоки рани в сърцата на глоджевчани. Ще отбележа само, че участие в Първата световна война са взели повече от 1000 мъже от Глоджево, някои от които заминават за фронта заедно с децата или с братята си.

Драги читатели, тази статия е посветена на всички вас, за всички, които се интересуват от своето минало.

През последните няколко дни се заех да търся източници за историята на Ветово и на околностите му в ТИБИ (Турски извори на българската история), които засега са общо 8 тома. Тези извори са от архива на Османската империя, които през 1931 г. са обявени на търг. Може би един от най-големите успехи на българското културно-историческо разузнаване е изкупуването на тези много ценни документи. През 1931 г., натоварени в дървени вагони, архивите пристигат в София. Днес те се пазят в Ориенталския отдел към Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в София.

Така България става притежател на най-богатия османски архив след Кайро и Истанбул.

Турските извори за българската история, които успях да открия, бяха в електронен вариант, но 2-ри и 7-ми том липсваха. Съставянето им става благодарение на усиления труд на изтъкнати български османисти, сред които са Б. Цветкова, А. Разбойников, Христо Христов, Б. Ачков, Н. Ванчев, Й. Георгиев, Г. Гълъбов, В. Мутафчиева, А. Велков, М. Калицин, Е. Радушев и много други видни османисти, благодарение на които се правят преводите на документите от османо-турски на български език.

В изворите, накратко обобщено има сиджили1 на кадии, споменава се кой какви данъци плаща на държавата, кой какви земи получава (тимар) и кой с какво разполага - имоти, животни, земи и т.н.

След като разбрах за какво става дума, веднага се сетих за моя роден град и за неговите околности. През следващите няколко дни се заех да ги разглеждам, като основната ми идея беше да открия нещо за Глоджево или Ветово, но тези мои опити бяха неуспешни. С нетърпение да открия нещо, търсех информация в изворите. Оставаше ми само да разгледам 8-ми том и се надявах на най-доброто. Осмият том беше последният засега издаден том, като годината на издаването му се отнася към 2001 г.

След много внимателното ми търсене, в продължение на два дни, информацията беше най-сетне открита – в страница 259 и 385 от Турските извори за българската история, т.VIII, аз открих информация за град Ветово или както се казвало преди – Ветова или Ветовчинче.2. Днес, разговорно на града се казва Ветово или с диалект - Вятово. Глоджевчани, турци например казват Ветава, а ветовчани турци – Ветва. Но виждаме, че в регистър на кадия от 1656-1657 г., тоест се отнася по времето на султан Mехмед IV (1648-1687 г.), че градът ни се е казвал Ветова и там живеели 5 християнски семейства3, от които се взимало данък, наречен джизие4.

Друг регистър на кадия от 28 октомври 1670 г., преводът на които е направен от Страшимир Димитров, ни представя списък на селища и брой на домакинства във вилаета Разград, обложени с данъка джизие. Там пише за каза5 Хезарград6 и кои села са към него. Споменава се за Киривине, което най-вероятно е дн. село Кривня, разположено на десетина километра от град Ветово. Там пише, че в Киривине 7 ханета или семейства са обложени с данъка джизие7. След Киривине се споменава и село Сенова, т.е. дн. град Сеново. За него пише, че 14 семейства в града са обложени с данъка джизие8. В следващите няколко реда се споменава и село Ветовчинче, но не пише колко семейства са обложени с данъка джизие. Ветовчинче е другото име на Ветово. Следователно след като се уповаваме на тези регистри на кадии от средата и края на XVII в., ние може да стигнем до извода, че Ветово е имал две имена – Ветова и Ветовчинче. Друг извод, който можем да направим от тези извори е, че Ветово, Сеново и Кривня са съществували още през средата на XVII в., а може би и още по рано. Всъщност тука може да развием и една интересна теория, може би неточна, но бих искал да я споделя с вас. След като мюслюмани се заселват в определено населено място, те там строят първоначално молитвен храм, или в случая джамия. Ветовската джамия, намираща се днес в центъра на града, например, е построена през 1666 г., което ни дава основание да съдим, че може би тогава започва изграждането на селото. Но този регистър на кадия от 1656-57, за който говорихме, ни дава да разберем, че датата на изграждане на селото е по-рано. Всъщност в същия осми том в страница 87 и 88 пише за облаганите с джзиие ханета, но този списък не е пълен, защото втория лист от списъка не е запазен. Този документ е от 11 февруари 1640 г. и ако целият беше запазен, щяхме да получим може би ценна информация за Ветово.

В други сиджили на кадии в периода от 1657-1698 г. се съобщава за Бей Аланъ9 и Сенова10. В една статия, във вид на таблица са представени имената на махалите в Русе и селата, в които хората си купили роби11. От написаното можем да стигнем до извода, че Смирненски и Сеново са съществували през XVII в., ако не през началото, то със сигурност към края на века.

Друга важна информация намираме в сиджил на русенския кадия от 1166-1167 г. по мюслюманския календар, или през 1752-1754 г. по Григорианския календар. В документ номер 15 за разбойничество откриваме текст за убийството на Исмаил Халил от село Ветова, син на дъщерята на Али, Хаджер. Той бил убит в селото и според свидетелите първо бил ранен и два дни преди да умре съобщил имената на нападателите му и така оставил след себе си доказателства, които следвали до внасяне на иск за дело12.

Друг източник за разбойничество откриваме в същата статия, в 24 документ, но този път за село Сенова. Там зъмми13 Петре се оплаква, че дъщеря му била отвлечена от разбойник в село Сенова и село Писанич14,15. Годината на това събитие не е точно определено, но със сигурност е през периода 1752-1754 г.

Изненадващото за мен беше когато открих информация, много кратка, но ценна, от османският пътешественик Евлия Челеби (1611-1682 г.). В 71 годишния си живот, той пътува близо 50 години, тоест от 1630 до смъртта си през 1682 г., описвайки местата, които посетил, а в някои случаи и местата, които не е посетил. Не знаем с точност дали наистина Евлия Челеби бил във Ветово, но за него той пише „мюслюманско село е"
С това се изчерпват и изворите ни за историята на Ветово и околностите му.

След всичко казано трябва да направим и един извод за нашия край и нейната история. Уповавайки се на изворите, които разгледахме може да си направим извода, че Ветово и околните села, които разгледахме като Сеново, Кривня, Писанец и Смирненски са съществували през XVII-XVIII в.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1 Сиджил - съдебен регистър, в който се отразявали различните решения на кадията и се правели преписи на получените по места официални разпореждания на висшестоящите инстанции.
2 Турски извори за българската история, София, 2001 г., стр. 259, 385
3 Пак там, стр. 259
4 Джизие – поголовен данък, изплащан от немюслюманите в ислямските страни.
5 Каза – териториално-административна единица, съставна част на санджака.
6 дн. Разград
7 Турски извори за българската история, София, 2001 г., стр. 385
8 Пак там
9 Вероятно дн. с. Смирненски
10 дн. Сеново
11 За статията вж. Tanıdı, D, 1657-1698 Yılları Arasında Kadı Sicilleri'ne Göre Rusçuk'ta Köleler ve Cariyeler
12 Erdoğan, K, M, 1166-1167/1752-1754 Tarihli (R 37 Numaralı) Rusçuk Şer'iyye Sicili'nin Tanıtımı ve Fihristi, Vakıflar dergisi, Haziran 2011, s. 35, Ankara 2011, стр. 165
13 Зъмми – немюслюманин, които живее в ислямска страна, но не приема върховенството и.
14 дн. с. Писанец
15 Erdoğan, K, M, 1166-1167/1752-1754 Tarihli (R 37 Numaralı) Rusçuk Şer'iyye Sicili'nin Tanıtımı ve Fihristi, Vakıflar dergisi, Haziran 2011, s. 35, Ankara 2011, стр. 166

––––––––––––––––––––––––––––

Октай Алиев - ученик в X клас
СУ „Христо Ботев", гр. Глоджево

Последно променена в Сряда, 01 Февруари 2017 05:19
Оценете
(12 гласа)
Прочетена 8160 пъти
Ludogorie info

www.ludogorie.info

Оставете коментар

Пояснителен текст относно коментарите...

  1. ТОП
  2. КОМЕНТАРИ
  3. ТАГ