и на жертвите от Холокоста и на престъпленията срещу човечеството се отбелязва от 2003 г. насам, с решение на Министерския съвет от 13 февруари 2003 г. Определянето на датата е свързано с приетата на 18 октомври 2002 г. от министрите на образованието на страните членки на Съвета на Европа декларация, съгласно която всяка държава отбелязва ден в памет на жертвите на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството, съобразно своята национална история.
Един от най-мрачините периоди в историята на миналия век е Втората световна война и гоненията срещу евреи и представители на неарийски раси. Преследвани и унижавани от фашистките режими на страните съюзници на Третия райх, милиони евреи намират смъртта си в масови гробове и концлагери. Антисемитската идеология набира скорост не само сред страните от Тристранния пакт (между Рим – Берлин – Токио), но също и в страни като Унгария, Румъния, България, Словакия, Хърватия и Финландия, които привеждат законодателството си в съответствие на нацистките закони на Германия. Повечето от тези страни се подчиняват на заповедта за депортиране на еврейското население в лагерите на смъртта. България обаче съумява да спаси над 48 хиляди евреи, благодарение на неколцина българи, които успяват да привлекат широката общественост за хуманната кауза в защита на евреите.
На 17 март 1943 г. подпредседателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев изпраща изложение до министър-председателя, подкрепено от 43-ма народни представители, против депортирането на българските евреи. С активните действия на пловдивския митрополит Кирил, на софийския екзарх Стефан, с намесата и на обществеността, от депортация са спасени близо 50 000 български евреи.
От 2006 г. се отбелязва и Международен ден в памет на жертвите от Холокоста, съгласно резолюция на Общото събрание на ООН.
